Бележки за поклонничество до дървото Бодхи

Снимка от Робърт Хиршфийлд.

Робърт Хиршфийлд посещава дървото Бодхи, където „човек го е разбрал за страданието“.

КОГАТО ПЕЧЕЛТА се движи през дървото Бодхи в Бодх Гая, повече от листата се движат. Поклонници, седящи в съзерцание под дървото, гонят след листата като луди кокошки.

Понякога монасите ще ги гледат и ще се усмихват. Понякога, безочливо, те ще се присъединят.

Аз съм против участието в луди тирета. Моята антисоциална страна е твърде добре развита. Веднъж, возейки влак номер 2 в Манхатън, двама мъже, погълнати от престрелка, нахлуха в колата ми. Всички излязоха, крещяха и тропаха. Останах само аз, стиснал копието си от Братя Карамазови, поставяйки поверителност (относителна такава) спрямо безопасността.

Аз съм против участието в луди тирета. Моята антисоциална страна е твърде добре развита.

Винаги съм искал да посетя Бодх Гая и да видя дървото, където преди много векове човек го е разбрал направо за страданието. Светилище без кръвен компонент.

За първи път видях дървото, в което попаднах с клъстери от жени от Шри Ланка, всички в бяло, като делегация на лебеди.

Виждайки го вътре в защитната си оградена ограда (представях си, че е незатворен, неограничен, като ума на Буда), усетих дълбоко в себе си огромните маршируващи крака от сълзи, спестени с времето само за този момент. Не толкова сълзи на предаността, според мен, колкото сълзи на признание. Признание за моето невежество.

Внимателно седях до облечените в бордо тибетци, до тайландските монаси, облечени в мандарини. Сигурен съм, че всички те са ясновидци и виждат, че имат самозванец в средата си.

Търся първия си съзнателен дъх за деня. Тук е някъде. Знам, че е така.